
Бард
April 18th 2017
336

Карис и Макс се носят в космоса. Остава им въздух за деветдесет минути.
Те си спомнят за света, от който идват. Свят с правила, на които не могат да се подчиняват. Там никога не са се чувствали на място, но са твърдо решени да се върнат. Защото са стигнали твърде далеч, за да се изгубят един друг...
Въздухът опасно намалява. Един от тях има шанс да се спаси. Но дали ще го направи?
Дебютен роман?Дебютен роман!Хора!Тази книга ми взе ума и не мога да повярвам,че е първа на авторката.
Тази жена трябва да пише постоянно и да има поне още три-четири книги,които да изям с кориците,защото “Задръж звездите още миг”беше брилянтна с различието си,в детайлите и идеите,които Кейти Хан е успяла да наложи и развие вътре.Много ревюта без спойлери изчетох,и благодарение на страхотното мнение на всички,които се бяха докоснали до историята,реших да я прочета и аз,и сега е мой ред “предай нататък”да ви споделя колко трогателна е тази книга.
След голяма война между САЩ и Близкия Изток,в която човечеството успява да унищожи познатият ни свят,структурата му е нацяло променена.Америка не съществува,на нейно място се простира пустиня,а Европа е обединена в Европия,където хората налагат една утопия с идеята за един по-добър живот.Обществото е изградено по един изцяло нов начин,а в основата е поставен индивида като самодостатъчна единица.До 35 години всеки трябва да се съсредоточи върху себе си в изграждане на кариера,самоопознаване и развитие на характера.Без излишно разсейване,всеки един следва мотото “Не за бог,не за крал,не за държава.-В чие име?-В свое собствено.”Обществото е изградено от индивиди,които се придържат към правилата.
Не им стига това,ами и около земята се е оформил астероиден пояс и никой не може да премине през метеоритите,което променя правилата на играта,и ако до сега хората са се стремили всячески да опознаят необятният космос,това вече е невъзможно.
Тук се включват и нашите герои,които са на път да разкажат играта на правилата с най-силният коз-любовта!Израснали с насаждането за свобода от национална идентичност,социален натиск и запазване на индивидуалността,и двамата ще се впуснат в непознатото в името на чувствата.
Пълнокръвни герои,нестандартен сюжет и неочакван край.Когато прочетох,че историята се разказва за двама души в космоса,реших,че ще бъде скучно и с малко действие,но много приятно се изненадах от стила на писане на авторката.Може би сега,няколко седмици след прочитането на книгата,си спомням за нея с един привкус на тъга и мрак,ето това е останало в мен като чувство,което не е особенно приятно,но пък е въздействащо.Не знам дали вие сте попадали на подобни четива,хем да не ви е съвсем комфортно в изграденият свят,защото ви идва прекалено остър и студен,хем да не можете да се отделите и да поглъщате страниците.Не е нужно винаги да ми е “удобно”,когато потъна в определена книга,но пък емоцията задължително трябва да ме държи,както се случи и със “Задръж звездите още миг”.
“Съмнявай се,мила,в земята,в слънцето,в звездния рой,съмнявай се в правдата свята,но нивга-в това,че съм твой!”
Шекспир