Първа книга за тази година!
Време беше след всички детски,приказни и магическо сладки истории да започна нещо много по-мрачно и сериозно.Все пак празниците минаха и реших да запълня първите дни на Януари с норвежко криминале,което ме грабна със страшна корица,която отново е дело на Живко Петров (хич не съм изненадана).
Забелязала съм,че скандинавските страни определено умеят да вадят криминално-детективски романи,от които да ти стане студено,страшно и завладяващо.
Стегнат стил със запомнящи се имена.Готиното е,че няма пет човека примерно Джак,Джил,Джоана,Джаспър и Дженифър и до края на историята все да се чудиш кой беше единият и кой другият.Тук имаме Холгер Мунк,ха забравете го това име или го сбъркайте!
Та детектив Мунк някога ръководел страхотен екип за откриване на сериозни престъпници,но поради наказание сега му се налага да бъде в малък отдел,нямаш нищо общо с темпото,на което той е свикнал.
Другият човек на фокус е Миа Крюгер,която е и виновницата за наказанието.Историята всъщност започва с нея,достигнала емоционално дъното.Миа е много добра в работата си,докато не губи своята сестра близначка.Не,че тя не би дала мило и драго да отмъсти за смъртта й,но може би ако виновника не се беше изпречил буквално на пътя й,надали щеше да получи два куршума в гърдите и полицай Крюгер да бъде отстранена.И така,с нищо стабилно останало в живота й,младата жена се отдава на пълна разруха на далечен остров,усамотена от целия свят,броеки оставащите й малко дни,давейки се в алкохол и хапчета.Решила е!На рожденият им ден (на нея и починалата й близначка) ще сложи край и ще се спаси от мъката и болката.
Но едно напрегнато преследване ще върне и двамата в играта,защото там някъде се намира един луд,който преследва шест годишни момиченца,убива ги провесени на детско въже за скачане,нагласяйки цяла сценка,която тепърва трябва да бъде разгадана.
Нещата са много по-лични,отколкото предполагаме в началото,примката се затяга бързо,а Миа и Холгер се надбягват с времето,борейки се да спасят следващото дете.Тик-так.
Определено “Пътувам сама” ми хареса много повече от всичко прочетено последните месеци в този жанр.Много прехвалени заглавия,печелели награди,номер едно в класациите,преведени на къде-що език има,ме разочароваха с ненужно депресираща обстановка,повърхностни герои и абсолютно нереален и нелогичен за мен край.Например “Виждам те” от Клеър Макинтош ми беше доста увлекателна и поучителна докато я четях,но последните страници с този глупав край съвсем убиха насладата от цялото прочитане.
Изобщо не ми се вързаха нещата и само се ядосах на авторката,че не е могла да измисли нещо по-оригинално и реалистично.Но пък целият свят доста се кефи на нейните книги,така че е въпрос на вкус.
Но определено мисля,че Самюел Бьорк е написал доста по-напрегната и реална книга,която ме държа на нокти до края.Обичам историите за серийни убийци ала тип Ханибал Лектър и опитите на полицията да разгадаят болният и смахнат ум на гадняра.
Ако не се лъжа,това е дебютната книга на автора,което ми подсказва,че тепърва серията за Миа Крюгер и Холгер Мунк ще става все по изпипана,напрегната и интензивна.
Трябва да призная,че тук няма нищо кой знае колко WOW,което да не сте виждали и чели другаде,но аз по принцип рядко посягам към този жанр и не съм се пренаситила,което е голям плюс,давайки ми възможност все още да бъда впечатлена и да ми бъде интересно,без да успея да разгадая убиеца до последно.